критична информационна инфраструктура (CII) в различните сектори. Вместо това изготвянето на законодателство, създаващо задължения за предприятията в определени сектори, е отговорност на съответните публични органи. Например MSB има правото да изготвя регламенти за правителствените органи в областта на информационната сигурност, докато PTS може да задължава операторите да прилагат определени технически или организационни мерки за сигурност въз основа на вторично законодателство. Друг пример за държава, която има характеристиките на този профил, е Ирландия. Ирландия следва „доктрина на субсидиарност“, според която всяко министерство има задължението да определя критична информационна инфраструктура и да извършва оценка на риска в рамките на своя сектор. Освен това не са приети специфични регламенти за CIIP на национално равнище. Законодателството остава секторно и съществува главно за сектора на енергетиката и сектора на телекомуникациите (2015 г.). Други примери са Австрия, Кипър и Финландия. Профил 2: Централизиран подход — с един централен орган, компетентен във всички сектори и услуги, посочени в приложения II и III към директивата. Централизираният подход се характеризира с: i) Централен орган за всички сектори ii) Всеобхватно законодателство Централен орган за всички сектори. В държавите членки, които следват централизиран подход, има органи със задължения и широки компетентности в няколко или всички критични сектори, или правомощията на съществуващите органи са разширени. Тези главни органи в областта на CIIP изпълняват комбинация от задачи, като например изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации, управление на непредвидени ситуации, регулаторни задачи и подпомагане на частните оператори. В много случаи националният или правителствен CSIRT е част от основния орган за CIIP. Вероятно е централният орган да притежава повече натрупани експертни знания по киберсигурност, отколкото множеството секторни органи, като се има предвид цялостният недостиг на умения по киберсигурност. Всеобхватно законодателство. Всеобхватното законодателство създава задължения и изисквания за всички оператори на CII във всички сектори. Това може да се постигне чрез нови всеобхватни закони или чрез допълване на съществуващите специфични за сектора регламенти. Този подход би улеснил съгласуваното прилагане на директивата за МИС във всички обхванати сектори и услуги. С него би се избегнал рискът от пропуски в прилагането, който би могъл да възникне в случай на множество органи със специфичен обхват на задачите. 17

Select target paragraph3

Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents