Понятието „точка за обмен в интернет“ е определено в член 4, параграф 13 и
допълнително пояснено в съображение 18, и може да се опише като мрежово средство,
което дава възможност за свързване на повече от две технически независими
автономни системи, преди всичко с цел улесняване на обмена на интернет трафик.
Точката за обмен в интернет може да бъде описана също като физическо
местоположение, в което редица мрежи могат да обменят интернет трафик помежду си
посредством суич. Основната цел на ТОИ е да се даде възможност за пряко свързване
на мрежите посредством тази точка на обмен, вместо чрез една или повече мрежи на
трети страни. Обикновено доставчикът на ТОИ няма задължение за насочване на
интернет трафика. Това се извършва от доставчиците на мрежата. Предимствата на
прякото свързване са многобройни, но основните сред тях са свързани с цената,
забавянето и честотната лента. Трафикът, преминаващ през такава точка на обмен,
обикновено не се таксува от страните, за разлика от трафика до доставчик на интернет
услуги (ДИУ) нагоре по веригата. Пряката връзка, често намираща се в същия град, в
който са и двете мрежи, спомага да се избегне необходимостта данните да изминават
дълги разстояния, за да достигнат от една мрежа до друга, с което се намалява
забавянето.
Следва да се отбележи, че определението за ТОИ не обхваща физическите точки, в
които се свързват само две физически мрежи (т.е. доставчиците на мрежа, като
например BASE и PROXIMUS). Следователно при транспониране на директивата
държавите членки трябва да направят разграничение между операторите, които
улесняват обмена на агрегиран интернет трафик между множество оператори на мрежи
и тези, които са оператори с една мрежа и физически свързват своите мрежи въз основа
на споразумение за свързване. В последния случай доставчиците на мрежи не са
обхванати от определението в член 4, параграф 13. В съображение 18 има пояснение по
този въпрос, което гласи, че ТОИ не осигуряват достъп до мрежа, нито служат като
транзитен доставчик или превозвач. Последната категория доставчици са предприятия,
които предоставят обществени съобщителни мрежи и/или услуги, които са предмет на
задължения за сигурност и уведомление съгласно член 13а и член 13б от
Директива 2002/21/ЕО, и следователно са изключени от приложното поле на
директивата за МИС26.
2) Система за имена на домейни (Domain Name System — DNS).
Понятието „система за имена на домейни“ е определено в член 4, параграф 14 като
„йерархично разпределена и мрежова система за именуване на домейни, която
разпределя заявки за имена на домейни“. По-конкретно DNS може да се опише като
йерархично разпределена система за именуване за компютри, услуги или всякакъв друг
ресурс, свързан с интернет, който позволява кодиране на имена на домейни в IP
(интернет протокол) адреси. Основната роля на системата е да превръща дадените
Вж. раздел 5.2 за повече информация относно връзката между директивата за МИС и
Директива 2002/21/ЕО
26
24
Select target paragraph3
Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents