наблюдават прилагането на директивата. Държавите членки могат да възложат тези
функции на съществуващ орган или органи.
Разделът акцентира върху начина, по който директивата за МИС засилва
подготвеността на държавите членки с изискването за наличие на ефективни
национални компетентни органи и екипи за реагиране при инциденти с компютърната
сигурност (CSIRT). По-конкретно разделът обхваща задължението за определяне на
национални компетентни органи, включително ролята на единното звено за контакт.
Разгледани са три теми: а) възможни национални структури за управление (напр.
централизирани модели, децентрализирани модели и т.н.) и други изисквания; б)
ролята на единното звено за контакт и в) екипи за реагиране при инциденти с
компютърната сигурност.
3.1. Видове органи.
Съгласно член 8 от директивата за МИС държавите членки са длъжни да определят
национални компетентни органи по сигурността на мрежите и информационните
системи като изрично се признава възможността да се определят „един или повече
национални компетентни органи“. Съображение 30 от директивата съдържа обяснение
за този политически избор: „С оглед на различията в националните структури на
управление и с цел да се защитят вече съществуващи секторни правила или
надзорните и регулаторни органи на Съюза, както и да се избегне дублирането,
държавите членки следва да могат да определят повече от един национален
компетентен орган, отговарящ за изпълнение на задачите, свързани със сигурността
на мрежите и информационните системи на операторите на основни услуги и
доставчиците на цифрови услуги съгласно настоящата директива“.
Съответно, държавите членки имат свободата да определят един централен орган,
отговарящ за всички сектори и услуги, обхванати от директивата, или няколко органа в
зависимост например от вида сектор.
Когато вземат решение относно подхода, държавите членки могат да се позоват на
опита от националните подходи, използвани в контекста на съществуващото
законодателство относно защитата на критичната инфраструктура (CIIP). Както е
посочено в таблица 1, в случая на защита на критична информационна инфраструктура
(CIIP) държавите членки са решили да предприемат или централизиран, или
децентрализиран подход при възлагане на компетентности на национално равнище.
Националните примери в настоящия документ са използвани само за илюстративни
цели и с оглед на насочване на вниманието на държавите членки към съществуващите
организационни рамки. Следователно Комисията не предполага, че използваният от
съответните държави модел за CIIP следва задължително да се използва за целите на
транспонирането на директивата за МИС.
Държавите членки може да изберат също и различни хибридни мерки, включващи
елементи както от централизиран, така и от децентрализиран подход. Избраните мерки
може също да бъдат в резултат на съгласуване с предишни национални правила за
12
Select target paragraph3
Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents