институции, служби, агенции и органи41 за реагиране при широкомащабни инциденти и кризи, свързани с киберсигурността. . Препоръката изисква освен това държавите членки и европейските институции да създадат мрежа за реагиране при кризи в киберсигурността, за да започне работа по този план. Той ще бъде периодично изпитван в учения за управление на кризи в киберсигурността и други кризи42 и при необходимост ще бъде актуализиран. При положение, че инцидентите, свързани с киберсигурността, могат значително да повлияят върху функционирането на икономиките и върху ежедневието на хората, може да се проучи възможността за извънреден фонд за киберсигурност по примера на други такива механизми за действие при кризи в други области на политиката на ЕС. Такъв фонд би дал възможност държавите членки да поискат помощ на равнище ЕС по време на мащабен инцидент или след такъв инцидент, при условие че преди инцидента дадената държава членка е въвела разумна система за киберсигурност, включително прилагане в пълна степен на директивата за МИС, напълно развити рамки за управление на риска и за надзор на национално равнище. Допълвайки съществуващите механизми на равнище ЕС за управление на кризи, такъв фонд би могъл да разгърне капацитет за бързо реагиране в интерес на солидарността и да финансира специфични действия за реагиране при извънредни ситуации като например подмяна на компрометирано оборудване или прилагане на средства за отговор или за смекчаване на последиците, използвайки националния експертен опит по линия на механизма на ЕС за гражданска защита. 2.5 Мрежа за компетентност в сферата на киберсигурността с европейски център за изследвания и компетентност в сферата на киберсигурността Технологичните средства за киберсигурност са стратегически активи и същевременно ключови технологии за развитие в бъдеще. ЕС има стратегически интерес да осигури запазването и развитието на ключовите способности за защита на своята цифрова икономика, своето общество и демокрация, на критичното оборудване и софтуер, и да предоставя основни услуги в сферата на киберсигурността. Публично-частното партньорство за киберсигурност43, създадено през 2016 г., бе важна първа стъпка, осигуряваща инвестиции в размер до 1,8 милиарда евро до 2020 г. Обаче мащабът на инвестициите, които се осъществяват понастоящем в други части на света44 предполага, че е необходимо ЕС да засили инвестирането и да преодолее фрагментирането на капацитета, разпръснат в ЕС. При сложността на технологиите за киберсигурност, големия размер на необходимите инвестиции и нуждата от решения, които функционират навсякъде в ЕС, Съюзът може да осигури добавена стойност. Като се използва за основа работата на държавите членки и на публично-частното партньорство, следваща стъпка би било да се укрепва капацитетът на ЕС за киберсигурност чрез мрежа от центрове за компетентност в 41 42 43 44 Включително Европол, ENISA, екипите на институциите, органите и агенциите на ЕС за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT-EU) и Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN). Например ръководени от EINSA: https://www.enisa.europa.eu/topics/cyber-exercises/cyber-europeprogramme. C(2016) 4400 final. Само през 2017 г. САЩ ще инвестират в киберсигурността 19 милиарда долара — с 35 % повече в сравнение с 2016 г. Белият дом, офис на прессекретаря: „Информационна справка: Национален план за действие за киберсигурност“, 9 февруари 2016 г. 10

Select target paragraph3

Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents