Киберсигурността има аспект, силно свързан с образованието. Ефективната киберсигурност разчита силно на уменията на ангажираните специалисти. Според прогнозите обаче се очаква през 2022 г. недостигът на специалисти с умения в сферата на киберсигурността, работещи в частния сектор в Европа, да достигне 350 00051. Обучението по киберсигурност следва да се развива на всички равнища, като се започне от периодични обучения на персонала в областта на киберсигурността, допълнително обучение по киберсигурност за всички ИКТ специалисти и нови специфични учебни програми за киберсигурност. Необходимо е да се създадат силни академични центрове за компетентност, които да отговорят на нуждите от ускорено образование и обучение и които биха могли да използват насоки от европейския център за изследвания и компетентност в сферата на киберсигурността и от ENISA. Целта следва да бъде проектирането на ИКТ продукти и системи, в които от самото начало се вграждат принципи на сигурност, да стане нещо естествено. Образованието по киберсигурност не следва да се ограничава само до специалистите по информационни технологии, а да се включва в учебните програми в други области като машиностроене, бизнес мениджмънт и право, както и в образователните програми, специфични за различните сектори. И накрая, когато учителите и учениците в основните и в средните училища придобиват цифрови умения в училище, те трябва да бъдат обучени да обръщат внимание на киберсигурността и да я разбират. ЕС заедно с държавите членки следва също да допринесат към тази дейност, въз основа на работата на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии52, например като създадат схеми за чиракуване в областта на киберсигурността в малките и средни предприятия. 2.7 Насърчаване на кибернетичната хигиена и осведоменост Отчита се, че около 95 % от инцидентите са станали възможни поради „някакъв вид човешка грешка, съзнателна или несъзнателна“;53 това е показателно за силната роля на човешкия фактор. Следователно киберсигурността е отговорност на всеки човек. Това означава, че личното поведение, поведението в корпоративен план и това на публичната администрация трябва да се променят, за да се гарантира, че всеки човек разбира опасността и разполага с необходимите средства и умения бързо да открива атаки и активно да се защити от тях. Нужно е хората да си създадат навици за кибернетична хигиена, а бизнесът и организациите трябва да приемат подходящи програми за киберсигурност, основани на рисковете, и периодично да ги актуализират, за да отразяват развиващата се ситуация на рискове. Директивата за МИС определя отговорностите на държавите членки не само за обмен на информация за кибератаки на равнище ЕС, но и за въвеждане на комплексни национални стратегии и рамки за сигурност на мрежата и информационните системи. Публичните администрации на европейско и на национално равнище трябва да изпълняват по-нататъшна водеща роля за напредък на тези действия. 51 52 53 Световно проучване за работната сила в информационната сигурност, 2017 г. Недостигът в световен мащаб е 1,8 милиона специалисти. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-skills-jobs-coalition. IBM „Индекс на сведенията в областта на киберсигурността“ 2014 г., цитиран в Securitymagazine.com, 19 юни 2014 г. 13

Select target paragraph3

Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents