държавите членки да продължават да носят отговорността за националната сигурност,
мащабът и трансграничният характер на заплахата показват необходимостта от
действия на Съюза, които да насърчават и подпомагат държавите членки да развиват и
поддържат повече и по-добри национални възможности за киберсигурност, като
същевременно се изгражда такъв капацитет на равнище ЕС. Този подход има за цел да
стимулира всички участници — ЕС, държавите членки, предприятията от сектора и
отделните лица — да издигнат киберсигурността в приоритет, което е нужно, за да се
изгради устойчивост и да се осигури по-добра реакция на ЕС на кибератаки. Подходът
ще осигури конкретни стъпки, за да се подпомогне откриването и разследването на
всички видове киберинциденти, насочени срещу ЕС и срещу неговите държави членки,
и за да се реагира по подходящ начин, включително чрез съдебно преследване на
престъпниците. Той ще даде възможност външната дейност на ЕС ефективно да
повиши киберсигурността в световен мащаб. В резултат на това ЕС ще промени
подхода си от реактивен на проактивен, за да защити европейското благополучие,
общество и европейските ценности, както и основните права и свободи, като реагира
както на съществуващите, така и на бъдещи заплахи.
2.
ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ЕС СРЕЩУ КИБЕРАТАКИ
За силна устойчивост на киберпространството е необходим колективен и
широкообхватен подход. Това налага наличието на по-силни и ефективни структури в
помощ на киберсигурността и за реагиране на кибератаки в държавите членки, но също
така и в собствените институции, агенции и органи на ЕС. Необходим е и по-цялостен
подход, съчетаващ различни политики, за изграждане на по-силна устойчивост на
киберпространството и стратегическа автономност, със силен единен пазар, силен
напредък в технологичните възможности на ЕС и по-голям брой опитни експерти. В
основата на това стои по-широкото разбиране, че киберсигурността е
предизвикателство пред цялото общество, така че следва да бъдат ангажирани много и
различни слоеве на държавата, икономиката и обществото.
2.1 Укрепване на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна
сигурност
Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)
трябва да играе ключова роля за укрепването на устойчивостта на ЕС и за реагирането
на кибератаки, но тя е ограничена от сегашния си мандат. Затова Комисията представя
предложение за амбициозни реформи, включително постоянен мандат за агенцията15.
Това ще гарантира, че ENISA може да подпомага държавите членки, европейските
институции и предприятия в ключови области, включително при прилагането на
Директивата за мрежова и информационна сигурност16 („директивата за МИС“) и на
предложената рамка за сертифициране за киберсигурност.
Реформираната ENISA ще има силна консултативна роля при разработването и
прилагането на политики, включително чрез съдействие за съгласуваност между
секторните инициативи и директивата за МИС и за създаване на центрове за обмен и
анализ на информация в критичните сектори. ENISA ще повиши стандартите за
качество и ще засили готовността в Европа, като организира ежегодни общоевропейски
учения за киберсигурност, съчетаващи реагиране на различни равнища. Освен това тя
15
16
COM(2017) 477.
Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за
високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
4
Select target paragraph3
Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents