държавите членки да продължават да носят отговорността за националната сигурност, мащабът и трансграничният характер на заплахата показват необходимостта от действия на Съюза, които да насърчават и подпомагат държавите членки да развиват и поддържат повече и по-добри национални възможности за киберсигурност, като същевременно се изгражда такъв капацитет на равнище ЕС. Този подход има за цел да стимулира всички участници — ЕС, държавите членки, предприятията от сектора и отделните лица — да издигнат киберсигурността в приоритет, което е нужно, за да се изгради устойчивост и да се осигури по-добра реакция на ЕС на кибератаки. Подходът ще осигури конкретни стъпки, за да се подпомогне откриването и разследването на всички видове киберинциденти, насочени срещу ЕС и срещу неговите държави членки, и за да се реагира по подходящ начин, включително чрез съдебно преследване на престъпниците. Той ще даде възможност външната дейност на ЕС ефективно да повиши киберсигурността в световен мащаб. В резултат на това ЕС ще промени подхода си от реактивен на проактивен, за да защити европейското благополучие, общество и европейските ценности, както и основните права и свободи, като реагира както на съществуващите, така и на бъдещи заплахи. 2. ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ЕС СРЕЩУ КИБЕРАТАКИ За силна устойчивост на киберпространството е необходим колективен и широкообхватен подход. Това налага наличието на по-силни и ефективни структури в помощ на киберсигурността и за реагиране на кибератаки в държавите членки, но също така и в собствените институции, агенции и органи на ЕС. Необходим е и по-цялостен подход, съчетаващ различни политики, за изграждане на по-силна устойчивост на киберпространството и стратегическа автономност, със силен единен пазар, силен напредък в технологичните възможности на ЕС и по-голям брой опитни експерти. В основата на това стои по-широкото разбиране, че киберсигурността е предизвикателство пред цялото общество, така че следва да бъдат ангажирани много и различни слоеве на държавата, икономиката и обществото. 2.1 Укрепване на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) трябва да играе ключова роля за укрепването на устойчивостта на ЕС и за реагирането на кибератаки, но тя е ограничена от сегашния си мандат. Затова Комисията представя предложение за амбициозни реформи, включително постоянен мандат за агенцията15. Това ще гарантира, че ENISA може да подпомага държавите членки, европейските институции и предприятия в ключови области, включително при прилагането на Директивата за мрежова и информационна сигурност16 („директивата за МИС“) и на предложената рамка за сертифициране за киберсигурност. Реформираната ENISA ще има силна консултативна роля при разработването и прилагането на политики, включително чрез съдействие за съгласуваност между секторните инициативи и директивата за МИС и за създаване на центрове за обмен и анализ на информация в критичните сектори. ENISA ще повиши стандартите за качество и ще засили готовността в Европа, като организира ежегодни общоевропейски учения за киберсигурност, съчетаващи реагиране на различни равнища. Освен това тя 15 16 COM(2017) 477. Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. 4

Select target paragraph3

Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents