Схемите на рамката ще се прилагат доброволно и няма да налагат непосредствени
регулаторни задължения на търговците и доставчиците на услуги. Тези схеми няма да
противоречат на никои приложими законови изисквания като например
законодателството на ЕС относно защита на данните.
След създаването на рамката Комисията ще прикани съответните заинтересовани
страни да обърнат внимание главно на три приоритетни области:
Сигурност в критични приложения и приложения, свързани с висок риск21:
системите, от които зависим в нашето ежедневие — от нашите автомобили до
машините в заводите, от най-големите системи като например самолети и
електроцентрали до най-малките като медицинските апарати — все повече се
цифровизират и са все повече взаимно свързани. Затова за основните ИКТ
компоненти в такива изделия и системи ще се изисква строга оценка за сигурност.
Киберсигурност в широко разпространени цифрови продукти, мрежи, системи и
услуги, използвани както в държавния, така и в частния сектор за защита срещу
атаки и в съответствие със законови изисквания22 — като например криптиране на
електронна поща, защитни стени и виртуални частни мрежи; особено важно е
разпространяващата се употреба на такива средства да не води до нови източници
на риск или нови уязвими места.
Използването на методи за „сигурност още при проектирането“ при цифрови,
взаимно свързани масови потребителски устройства с ниска себестойност, които
съставляват Интернет на нещата: схеми по тази рамка може да се използват за
обозначаване, че изделията са изработени чрез използване на най-съвременните
сигурни методи за проектиране, че са преминали през подходящи изпитвания за
сигурност и че търговците са поели ангажимент да осъвременят софтуера си в
случай, че бъдат открити нови уязвими места или заплахи.
Посочените приоритети следва да вземат под внимание по-специално развиващата се
ситуация на заплахите за киберсигурността, както и важността на основните услуги
като транспорт, енергетика, здравеопазване, банково дело, инфраструктурата на
финансовия пазар, инфраструктурата на питейната вода и цифровата инфраструктура23.
Макар че за никое ИКТ изделие, система или услуга не може да се гарантира, че е
100 % сигурно, има няколко общоизвестни и добре документирани дефекти в
устройството на ИКТ продуктите, които може да се използват за атаки. Подходът
„сигурност още при проектирането“, възприет от производителите на свързани
устройства, ИТ софтуер и оборудване, би осигурил прилагане на мерки за
киберсигурност преди новите изделия да се пуснат на пазара. Този подход може да
бъде част от принципа на задължителна предпазливост и да се развива допълнително
едновременно с промишлеността, което може да намали уязвимостта на
продукти/софтуер чрез прилагане на редица методи от проектирането до изпитването и
21
22
23
Изключение би било когато задължителното или доброволното сертифициране се ръководи от други
актове на Съюза.
Например Директива (ЕС) 2016/1148, Регламент (ЕС) 2016/679, Директива (ЕС) 2015/2366 и други
предложени законови актове като Европейски кодекс за електронните съобщения; всеки от тези
документи изисква организациите да въведат подходящи мерки за сигурност за справяне със
съответните рискове за киберсигурността.
Секторите, които са в обхвата на Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от
6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните
системи в Съюза.
6
Select target paragraph3
Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents