допълнително ще укрепи международните позиции на Европа и следва да се допълва от
постоянни усилия за разработване на високи световни стандарти за сигурност и
споразумения за взаимно признаване.
2.3
Пълно прилагане на Директивата
информационните системи
за
сигурността
на
мрежите
и
След като днес на национално равнище са на разположение основните средства за
борба против заплахите за киберсигурността, ЕС признава необходимостта за понататъшно развитие на стандартите. Поради все по-глобализирания, разчитащ на
цифрови технологии и взаимно свързан характер на ключови сектори като банково
дело, енергетика и транспорт широкомащабните инциденти, свързани с
киберсигурността, рядко засягат само една държава членка.
Директивата за сигурността на мрежите и информационните системи („директивата за
МИС“) е първият закон за киберсигурността, валиден за целия ЕС32. Тя има за цел
изграждане на устойчивост чрез усъвършенстване на националния капацитет за
киберсигурност; насърчаване на по-добро сътрудничество между държавите членки; и
изискване от предприятията във важни сектори на икономиката да въведат ефективни
практики за управление на риска и да докладват на националните органи за сериозните
инциденти. Тези задължения се отнасят и за три вида доставчици на ключови интернет
услуги: компютърни услуги „в облак“, онлайн търсачки и онлайн места за търговия.
Директивата има за цел прилагане на по-решителен и по-систематичен подход и
постигане на по-добър информационен поток.
Пълното прилагане на тази директива от всички държави членки най-късно до месец
май 2018 г. е крайно необходимо за постигане на устойчивост на ЕС срещу кибератаки.
Процесът се подпомага от колективната работа на държавите членки, в резултат от
която до есента на 2017 г. ще бъдат създадени насоки за по-хармонизирано прилагане,
по-специално във връзка с операторите на основни услуги. Освен това Комисията
публикува Съобщение33 като част от този пакет за киберсигурност в помощ на техните
усилия чрез представяне на най-добри практики от държавите членки, свързани с
прилагането на директивата, и указания как би трябвало тази директива да се изпълнява
на практика.
Една област, в която ще е необходимо директивата да бъде допълнена, е
информационният поток. Например директивата обхваща само най-важните
стратегически сектори, но логично е необходим подобен подход от страна на всички
заинтересовани, засегнати от кибератаки, за да може да се направи систематична
оценка на уязвимите места и входните точки за кибератаки. Освен това съществуват
пречки за сътрудничеството и обмена на информация между държавния и частния
сектор. Правителствата и държавните органи не са склонни да споделят информация,
свързана с киберсигурността, понеже се опасяват да не изложат на риск националната
сигурност или конкурентоспособността. Частните предприятия не са склонни да
споделят информация относно своите уязвими за кибератаки места и претърпените в
резултат загуби, тъй като се опасяват да не изложат на риск чувствителна бизнес
информация, с което да застрашат репутацията си и да нарушат правилата за защита на
32
33
Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за
високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
COM (2017) 476.
8
Select target paragraph3
Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents