допълнително ще укрепи международните позиции на Европа и следва да се допълва от постоянни усилия за разработване на високи световни стандарти за сигурност и споразумения за взаимно признаване. 2.3 Пълно прилагане на Директивата информационните системи за сигурността на мрежите и След като днес на национално равнище са на разположение основните средства за борба против заплахите за киберсигурността, ЕС признава необходимостта за понататъшно развитие на стандартите. Поради все по-глобализирания, разчитащ на цифрови технологии и взаимно свързан характер на ключови сектори като банково дело, енергетика и транспорт широкомащабните инциденти, свързани с киберсигурността, рядко засягат само една държава членка. Директивата за сигурността на мрежите и информационните системи („директивата за МИС“) е първият закон за киберсигурността, валиден за целия ЕС32. Тя има за цел изграждане на устойчивост чрез усъвършенстване на националния капацитет за киберсигурност; насърчаване на по-добро сътрудничество между държавите членки; и изискване от предприятията във важни сектори на икономиката да въведат ефективни практики за управление на риска и да докладват на националните органи за сериозните инциденти. Тези задължения се отнасят и за три вида доставчици на ключови интернет услуги: компютърни услуги „в облак“, онлайн търсачки и онлайн места за търговия. Директивата има за цел прилагане на по-решителен и по-систематичен подход и постигане на по-добър информационен поток. Пълното прилагане на тази директива от всички държави членки най-късно до месец май 2018 г. е крайно необходимо за постигане на устойчивост на ЕС срещу кибератаки. Процесът се подпомага от колективната работа на държавите членки, в резултат от която до есента на 2017 г. ще бъдат създадени насоки за по-хармонизирано прилагане, по-специално във връзка с операторите на основни услуги. Освен това Комисията публикува Съобщение33 като част от този пакет за киберсигурност в помощ на техните усилия чрез представяне на най-добри практики от държавите членки, свързани с прилагането на директивата, и указания как би трябвало тази директива да се изпълнява на практика. Една област, в която ще е необходимо директивата да бъде допълнена, е информационният поток. Например директивата обхваща само най-важните стратегически сектори, но логично е необходим подобен подход от страна на всички заинтересовани, засегнати от кибератаки, за да може да се направи систематична оценка на уязвимите места и входните точки за кибератаки. Освен това съществуват пречки за сътрудничеството и обмена на информация между държавния и частния сектор. Правителствата и държавните органи не са склонни да споделят информация, свързана с киберсигурността, понеже се опасяват да не изложат на риск националната сигурност или конкурентоспособността. Частните предприятия не са склонни да споделят информация относно своите уязвими за кибератаки места и претърпените в резултат загуби, тъй като се опасяват да не изложат на риск чувствителна бизнес информация, с което да застрашат репутацията си и да нарушат правилата за защита на 32 33 Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. COM (2017) 476. 8

Select target paragraph3

Connect to a paragraph
Connect to an entity
Disable highlights
Add to table of contents